„ЯРИЛО”
Дмитрий Николаевич Семёновский (1894-1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЯРИЛО
Какво е душата ми в плам озарило,
чий поглед през здрача искрее лъчи?
Тъй весело крачи сред мрака Ярило.
О, боже красив, мен са ме озарили
блестящите ти искрометни очи!
Кръвта ферментира, страстта закипява,
сърцата уморно и в сладост туптят.
Ах, трудно ще спреш гласовитото тяло!
Затуй песекинята е закипяла
ронливите багри край блатния път.
Ярило, при хората идваш през мрака,
сърцата запалваш към пролетен връх.
В къдриците пищни червените макове,
звезди, зверове и човеци сред мрака –
пияни от твоя томителен дъх.
Как чудно блестят на Ярило очите!
В душата ми мечове те са, нали!
О, боже прекрасен, сумрака разплитай,
тъй сини кипящи стрели са очите,
в душата ми идвай, излъчвай, цели!
* Ярило – славянски бог на пролетта, младостта, плодородието, страстта и плътската любов.
Ударения
ЯРИЛО
Какво́ е душа́та ми в пла́м озари́ло,
чий по́глед през здра́ча искре́е лъчи́?
Тъй ве́село кра́чи сред мра́ка Яри́ло.
О, бо́же краси́в, мен са ме озари́ли
блестя́штите ти искроме́тни очи́!
Кръвта́ ферменти́ра, страстта́ закипя́ва,
сърца́та умо́рно и в сла́дост туптя́т.
Ах, тру́дно ште спре́ш гласови́тото тя́ло!
Зату́й песеки́нята е закипя́ла
ронли́вите ба́гри край бла́тния пъ́т.
Яри́ло, при хо́рата и́дваш през мра́ка,
сърца́та запа́лваш към про́летен връ́х.
В къдри́ците пи́штни черве́ните ма́кове,
звезди́, зверове́ и чове́ци сред мра́ка –
пия́ни от тво́я томи́телен дъ́х.
Как чу́дно блестя́т на Яри́ло очи́те!
В душа́та ми ме́чове те́ са, нали́!
О, бо́же прекра́сен, сумра́ка разпли́тай,
тъй си́ни кипя́шти стрели́ са очи́те,
в душа́та ми и́двай, излъ́чвай, цели́!
Пр евод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Семёновский
ЯРИЛО
Что душу мою как пожар озарило,
Чей взор в полумраке заискрился, чей?
То ходит во мраке веселый Ярило.
О боже прекрасный, меня озарило
Мерцанье твоих искрометных очей!
И кровь забродила, и страсть закипела,
И сердце истомно и сладостно мрет.
Ах, трудно противиться голосу тела!
Недаром рассыпчатым цветом вскипела
Черемуха возле дорог и болот.
Ярило, ты к людям приходишь во мраке,
Сердца, как костры, зажигаешь ты им.
В кудрях твоих – пышные красные маки,
И звезды, и звери, и люди во мраке –
Все пьяны душистым дыханьем твоим.
Как чудно сверкают Ярилины очи!
Мне в душу проходят они, как мечи!
О боже прекрасный, из сумрака ночи,
Как синие стрелы, кипучие очи
Мне в душу стреми, излучай и мечи!
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Дмитрий Семьоновски (Дмитрий Николаевич Семёновский) е роден на 7/19 януари 1894 г. в с. Меховица, Владимирска губерния. Пише поезия от ученическите години, първите си стихове печата във в. „Старый Владимирец”. Учи в семинарията, но е изключен за участие в стачка. Посещава Московския народен университет „А. Шанявский” (1913-1915 г.). Смята се за част от групата на пролетарските поети, членува в литературната група „Перевал”. Превежда „Слова о полку Игореве”. Сътрудничи на московските списания „Путь” и „Живое слово”, петербургския седмичник „За 7 дней”, издания като „Летопись”, „Завтра” и др. Работи като писар в държавна банка и като редактор във в. „Рабочий край”. Автор е на над 60 книги с поезия, проза и публицистика, от които 40 стихосбирки, сред които „Красный узор” (1921 г.), „Благовещение” (1922 г.), „Мир хорош” (1927 г.), „Земля в цветах” (1930 г.), „Путь” (1933 г.), „Радуга” (1948 г.), „Огни мира” (1952 г.) и др. Умира на 10 март 1960 г. в гр. Иваново в Централна Русия.